Римската империя е най-великата организация в продължение на векове наред.Тя е най-силното държавно образувание в Западния свят и е продължение на 500-годишната Римска република.Латинският термин „imperium romanum” (Римска империя) е вероятно най-добре познатата латинска фраза, в която думата „империя” означава територия, частта от света, която е под римска власт.Това е един значително добър пример за величието на Римската империя.

Не вярвам да има човек, чел историята на Рим, който да не е срещал името Октавиан Август, име което никога не ще се заличи от историческите извори.Той е този, който довежда империята до множество възходи и нито едно падение.Но с цената на какво?

Средната продължителност на живота на един римлянин е само четиридесет години.Този факт ни навежда на мисълта, че за кратко време един император постига високи успехи за империята си.Юлий Цезар например държи в подчинение народа си, като казва: „На народа му трябва  хляб и зрелище”.Така прстоватите римляни преживяват, колкото да имат какво да ядат, но в същото време колизеумът е величествено богат и огромен, винаги пълен.С жестоките битки с диви животни в него, императорът надъхва римляните за кръв, агресия и смърт.Така Цезар осъжда народа си, като го впуска във вечни войни.Невежеството на ромеина го кара да се обрича на глад и страдание.Вярвайки единствено на водача си, той се бори за нови и нови земи.Но дали той печели нещо от тях?

По-неукия човек е и по-храбър, защото не знае какво го очаква, по-смел е, защото още не е претърпял поражение, безстрашен е, защото не вярва в Божието наказание.

Самата храброст е нравствената сила на свободата.Свободата поставя човек в състояние на почти перманентен избор.Всекидневието ни е низ от избори, всеки от които е скок в неизвестното.

Колкото по-ителектуално е развит един човек, толкова по-нещастен сатва с времето.

Това се дължи на умението му да осъзнава грешките си и да различава правилното от погрешното.Следователно интелектуално развитият човек не е толкова смел и тъй като преценява евентуалните последствия, сам си поставя граници.Точно това се случва и с ромеите.

Сблъсквайки се с повече съдби, вярвания и смърт, народът преминава към ново духовно стъпало.Новият разширен мироглед, натрупаният опит в многобройните войни и годините далеч от дома извеждат римляните на друго емоционално ниво.Изпълнен единствено с ярост, злоба и сила към други „по-низши” народи, техният живот не струва нищо, той е безсмислен.В него има единствено копия, оръжия и ръце изцапани с чужда невинна кръв.Настъпва моментът, в който римлянинът осъзнава, че далеч не се е родил само за да води войни, че би могъл да се радва на малките неща, способни да направят човек щастлив.Чак тогава разбира, че трябва да се огледа и да види красотата на живота, извън пределите на кръвопролитието.Може би точно този момент Монтен нарича „просвещение”.Така започва и упадъкът на Рим, с духовното извисяване на обикновения човек и болните амбиций на императорите.

Отслабването на Римската империя се дължи косвено на Теодосий, който малко преди смъртта си решава да раздели империята на две територий,за да няма дразги между синовете му.Западната част поема Хонорий, а източната-Аркадий.Дългогодишната борба за надмощие помежду им допринася за лабилността на империята.

Мнозина от управниците са психически неуравновесени като Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон, управляващи последователно, което причинява едни от най-големите загуби на Рим.Тук е момента да се спомене, че техния разврат замъглява съзнанието им и всеки следващ управник става все по-некадърен.Аналог на това е, че в днешно време всяко следващо поколение е все по-некомпетентно, въпреки високите технологий и големия материален свят.

Жалко е, че не достигаме „просвещението” на обикновения римлянин, а се водим от низостите, които ръководят римските императори.Както казва римският военноначалник Одоакър : „Тъй както слънцето е едно на небето, така императорът трябва да е един на земята”

Но ние сме обикновени хора, не може всички да сме водачи и в постоянното си надмощие един над друг не достигаме духовно извисяване.

Човек не е застрахован срещу провал и разочарование.Срещу нас стои собственото ни малодушие, безразличието към околните или коварството и злобата на нашите противници.Нима това топли душите ни?

В една по-примитивна среда, най-предизвикателно е преодояването на физиески препядствия и за това на физическата смелост се гледа като на особена ценност.Днес препядствията са повече от морално и интелектуално естество.Смелостта е сила за поставянето на високи жизнени цели, борбата с икономически трудности и професионални проблеми.

Заради липсата на така нареченото „просвещение”, днес ние не успяваме да се справим с далеч по-маловажни дейности, не успяваме да почувстваме истинското щастие, до което се докосват римляните, оценявайки смисъла на живота си.

Бидейки просветени, виждайки чуждите вярвания и начини на живот, ромеите осъзнават колко много пропускат, губейки си времето в несъществени битки, които им донасят само материални облаги и нещо ново, което до този момент те не познават-чувството за вина.Те проумяват каква е всъщност ролята им тук на Земята-а именно, да допринесат нещо за нея и да се насладят на живота си в рамките на допустимото, защото в крайна сметка всеки е гост тук.

Монтен изказва тезата че Римската империя „е била по-храбра преди да бъде просветена”. ”Преди”, когато животът на мнозина е нищожен, когато смъртта на цели полкове е само неприятна загуба, когато тя не изпитва страх от Бог и неговото наказание.Защото колкото човек е по-умен, колкото повече знае за това, което стои пред него, толкова по-внимателен и предпазлив става.Точно тогава храбростта на неразумните, смелостта на непросветените и силата на ненараняваните почти изчезва.

Ако днес всички ние бъдем просветени,може би света ни ще стане по-розов, може би ще се подкрепяме, вместо да водим безсмислени битки за надмощие.Ключът към успеха е в сърцето и ума ни.Въпросът е там, че трябва да ги използваме пълноценно, дори с цената на една Римска империя.Не за измами и добре спретнати лъжи, а за поставяне на висши цели и стремеж към щастлив живот.