DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

РУСКАТА ИМПЕРИЯ, КРИЗАТА И РЕВОЛЮЦИЯТА НА БОЛШЕВИКИТЕ

РУСКАТА ИМПЕРИЯ, КРИЗАТА И РЕВОЛЮЦИЯТА НА БОЛШЕВИКИТЕ  В началото на XX в. Руската им­перия и самодържавието държат в подчинение 170 млн. многонаци­онално население. Към 1913 г. тя бързо се индустриализира и зае­ма пето място по обем на промиш­лено производство в света. Мощ­ните руски синдикати (монополи) владеят големи предприятия с хиляди работници. Русия обаче е аграрна страна, 80% от населени­ето живее на село. Всестранна криза в Руската империя.  Световната война изчер­пва сравнително бързо икономичес­ките и финансовите ресурси на им­перията. Транспортът е блокиран, предприятията работят с ограничен капацитет, резервите от хранителни продукти се изчерпват. Намалява покупателната способност на градс­кото население, а селяните не пред­лагат стоки на пазара.В създалата се икономическа кри­за либералната буржоазия предла­га изход чрез създаване на консти­туционна монархия. Социалистите революционери (есери) призовават към селска революция. Руската со­циалдемократическа работническа партия е разделена на две - болше­вики и меншевики. Първите настоя­ват за социалистическа революция и диктатура на пролетариата. Вторите искат мирни реформи. Лидер на болшевиките е Владимир Ленин. Той създава организирана и строго дисциплинирана партия от професи­онални революционери, която се стреми към еднопартийно управле­ние. Тя се бори за превръщането на империалистическата война в граж­данска и за дестабилизиране на самодържавието. За тази цел болшеви­ките ползват съдействието на гер­манския генерален щаб. След Февруарската революция (1917) в страната се създава двувластие, което се представя от Времен­но правителство и от Съветите на работническите, войнишки и селс­ки депутати. През лятото на 1917 г. руската армия предприема на­стъпление срещу германските войс­ки, но претърпява поражение. То по­ражда гневен протест на фронта и в тила, направляван с лозунга „Цяла­та власт на Съветите" (юли 1917). Армията стреля срещу демонстрира­щите против войната. В края на ав­густ 1917 г. главнокомандващият руска­та армия ген. Корнилов прави безуспешен опит за преврат, целящ уста­новяване на военна диктатура. Всич­ки тези събития задълбочават криза­та в страната. Революцията на болшевиките.  Най-активен противник на Временното правителство е партията на болшевиките. На 25 октомври 1917 г. в Петроград се открива Втори общоруски конгрес на Съветите. Мнозинството делегати приемат идеята за коалиционно социалисти­ческо правителство, което да из­върши демократизация на многона­ционалната държава. Болшевиките не споделят тази идея. През нощта на 25/26 октомври те започват въстание. Отряди на червената гвардия и преминали към тях войс­кови части и моряци превземат жи­лищните квартали на столицата Петроград, мостовете над Нева, по­щите, телеграфа и гарите. След зал­па на крайцера „Аврора" хиляди хора щурмуват Зимния дворец. Членовете на Временното прави­телство са арестувани. В тази обстановка конгресът на Съветите приема Декрет за мира и Декрет за земята. Първият обявява изли­зането на Русия от войната, а вто­рият постановява национализация на земята в цялата страна и преда­ването й на селяните. Друг декрет нарежда създаването на Временно работническо и селско правител­ство - Съвет на народните комисари начело с Ленин, в което уча­стват само болшевики. Конгресът избира и Всеруски централен из­пълнителен комитет (ВЦИК) - висш орган на властта между конг­ресите. От избори към съветска систе­ма на власт.  Правителството про­вежда избори за Учредително събра­ние, което да изработи конституция (ноември-декември 1917). Болшеви­ките спечелват само 24 % от депутат­ските места, а левите партии (есери, меншевики) - 43.1 %. Думата се свик­ва едва в началото на 1918 г., след като властите арестуват част от лидерите на политическите партии. При откри­ването на заседанието (5 януари) бол­шевиките предлагат “Декларация за правата на трудещия се и експлоа­тиран народ”, която изисква върхов­ната власт да принадлежи на Съвети­те. Депутатите отхвърлят тази дек­ларация и настояват за разделение на властите. На 6 януари 1918 г. обаче пра­вителството разпуска Думата. Седми­ца по-късно се провежда Трети кон­грес на Съветите, който придава конституционно значение на Декла­рацията. Той създава Руска съветс­ка федеративна социалистическа република (РСФСР). В началото на март 1918 г. тя подписва т. нар. Брест-Литовски договор с Германия и съюзници, по силата на който стра­ните прекратяват бойните действия, т.е. ликвидират Източния фронт, а Русия губи 150 хил. кв.км. Гражданска война.  Непосред­ствено след Октомврийската револю­ция в Русия започва гражданска вой­на. В битка на живот и смърт се впус­кат Червената армия на болшевиките и Бялата армия (бившата царска ар­мия и други противници на съветска­та власт). През март 1918 г. страните от Антантата започват въоръжена интервенция в Русия. Техни войски заемат Мурманск, Архангелск, Владивосток, черноморските пристанища - общо 180 хил. души. Гражданската война се превръща в страшно кръвоп­ролитие с хиляди човешки драми и милиони жертви.За нуждите на войната правител­ството въвежда т.нар. продоволстве­на диктатура, т.е. насилствено из­земване на хранителни продукти от селяните. То извършва национали­зация на цялата промишленост, на дребните занаятчийски производства и на банките. Изплащането на запла­ти се извършва в натура (дърва, хра­ни и др.). За борба с противниците на съветската власт се създава Чрезвичайна (извънредна) комисия (ЧК). На 16 юли 1918 г. в Екатеринбург отряд на ЧК разстрелва императора и не­говото семейство. Провежданата от правителството политика е наречена военен комунизъм. На 1 юни 1919 г. РСФСР, Украй­на, Белорусия, Литва и Крим създа­ват военен съюз. В гражданската война се развива и полско-съветската война. Пред Варшава обаче ар­мията на болшевиките е разгроме­на. РСФСР и Полша подписват ми­рен договор (март 1921), съгласно който западните райони на Украйна и Белорусия преминават в полска територия.Революцията на болшевиките установява диктатура на проле­тариата в Русия под формата на съветска власт. Главна цел на ре­волюцията е създаване на социали­стическо общество. Ръководна сила е Руската комунистическа партия (болшевики) - РКП(б). Тя лишава Русия от шансовете за де­мократизация. 


{START_COUNTER}