Нова Германия в историята
Проф. Светозар Георгиев
|
І. Нова Германия на Адолф Хитлер Германия на националсоциализма. Как се стигна до това положение щото Германия на императорите на кралете и князете на херцозите и графовете на големите земевладелци и индустриалци да бъде обладана управлявана и вдъхновявана от един бивш неизвестен войник работник от селски произход син на дребен чиновник? Чрез насилие ли стана това или някакъв особен терор се упражнява над културния 80милионен днес германски народ както твърдят някои или пък това е болезненото състояние една колективна криза на лудост както обясняваха особено в началото при идването на власт на Хитлер някои чужди политици и журналисти? Отговорът на всичко това ще даде само едно историческо проследяване на големите вековни стремежи на германския народ и на събитията преживяни от него след световната война. Това което стана с Германия е една революция и то една от най-интересните революции които познава историята. Как се достигна до нея? Нека разгледаме накъсо съдбините на германския народ след Световната война. Изтощена в борба с враговете от петте континента но непобедена Германия беше принудена да сложи оръжие и да поиска примирие. Това се наложи с избухването на бунтове във флота и във вътрешността. В началото на месец ноември 1918 год. моряците на флота проявиха недоволство а в Кил се вдигна и открита размирица. Още на 7 ноември в Мюнхен и Брауншвайг бе провъзгласена републиката. Напразно канцлерът принц Макс се опитваше да склони императора Вилхем II да се откаже навреме от престола в полза на внука си младия принц Вилхелм за да бъде спасена монархията. Кайзерът се съпротивляваше. Тогава канцлерът на своя глава на 9 ноември в Берлин провъзгласи абдикацията на императора. Последният се намираше по това време в Главната квартира и избяга в Холандия. Властта бе предадена на Еберт като държавен канцлер който бе водач на социалистическата партия имаща най-голям брой народни представители в парламента. Министър председателят социалистът Шайдеман провъзгласи официално Германия за република. Под натиска на революцията и в другите съюзни държави управляващите династии трябваше да се откажат от властта. По руски образец един съвет от народни пълномощници пое временно управлението на държавата. Той се състоеше от социалистите Еберт Шайдеман и Ландсберг и от независимите Хаазе Дитман и Емил Барт. На 11 ноември социалистическото правителство бе заставено да приеме примирието в Компиен при твърде тежки условия. Опасността да настъпи във вътрешността на Германия болшевишки хаос бе твърде голяма: войската се връщаше от фронта мрачна и недоволна а в домовете си заварваха лишения и беди. При все това не се дойде до една Германия с работнически и войнишки съвети и вместо да се яви диктатура на пролетариата революцията се отправи по пътищата на парламентарната демокрация. Правителството можа да се справи и със станалите бунтове из средите на крайните леви течения: през коледните празници с бунта на народната флотска дивизия в Берлин и през януари 1919 год. с въстанието на спартакистите при което бяха убити водачите комунисти Карл Либкнехт и Роза Люксембургод. Парламентарните избори на 19 януари 1919 год. дадоха огромно мнозинство на социалдемократическата партия. С последната се съюзиха за обща работа партията на Центъра новата демократическа партия и сборната партия на напредничавото гражданство; всички те съставиха така наречената Ваймарска коалиция. Във Ваймар на 6 февруари се събра новият парламент със задача като национално събрание да създаде на новата република нова държавна уредба. Такава бе изработена и окончателно приета на 31 юлий 1919 год. като Ваймарска конституция. Преди тази дата на 11 февруари бе избран от Народното събрание за временен председател на републиката социалдемократа Еберт а кабинета бе съставен под шефството на Шайдеман от Ваймарската коалиция. Редица комунистически въстания през това време избухваха ту в една ту в друга част на Германия: в Брауншвайг в Тюрингия в Саксония и в Мюнхен гдето бе провъзгласена и съветска република. С ултиматум Парижката мирна конференция поиска безпрекословно приемане на целия Версайлски договор. Правителството на Шайдеман заяви обаче че такъв договор е невъзможен и неприемлив и подаде оставка. Съглашението на победителите обаче не се трогваше от нищо и заплашваше. Новото правителство от социалдемократи и Центъра под председателството на Густав Бауер бе заставено да го приеме. На 28 юни 1919 год. министърът на външните работи социалдемократът Херман Мюлер и министърът от Центъра Бел подписаха диктатадоговор във Версайл. Какво представляваше той? Плод на желание да бъде унищожен завинаги поваления противник в този договор нямаше никаква идея никаква разумна мисъл никаква милост. На Германия се отнемаха всички колонии на германските поданици се конфискуваха всички техни частни притежания в чужбина. В натура Германия трябваше да предаде безброй ценни материали. Свръх това тя трябваше да заплати като военно обезщетение огромната сума от 132 милиарда златни марки (към 4500 милиарда наши лева). От всички страни на границите и от нея трябваше да бъдат откъснати земи: ЕлзасЛотарингия се даваше на Франция Ойпен и Малмеди на Белгия Северен Шлезвик на Дания Познанската област и един коридор през средата на Източна Прусия на Полша към която покъсно бяха придадени и части от Горна Силезия градът Мемел с околността му бе даден на Литва Хулчинската област - на Чехословакия градът Данциг бе обявен за свободен град. Бе забранено на чисто немската Австрия да се присъедини към Германия а Южния Тирол бе отстъпен на Италия. Милиони германци останаха под чужда власт в държавите наследили австрийската империя; в Чехословакия дори компактното немско население от 3½ милиона души. Германската армия трябваше да бъде сведена до 100,000 наемници флотата и унищожена като и се оставиха само 6 поголеми кръстосвачи и няколко торпедоразрушители а рейнската и граница на 50 километра да бъде лишена от всякакви военни укрепления. Най-сетне победителите искаха да унизят и морално Германия като я заставиха да признае и подпише че тя е виновница за Световната война. Тежки години се заредиха за германския народ. Напрегнал последни сили за да постигне победа изтощен след огромните жертви той трябваше да се справя и с изискванията на този чудовищен договор и с твърде тежко сложилите се условия за живот. А страната имаше извънредно много нужди. Затова от самото начало се създадоха редица нови данъци а старите бяха увеличени. Най-важните между тях бяха: данък от наследствата поземлен данък данък върху оборота данък за държавната нужда (Reichsnotopfer), данък върху капитала данък върху дохода и данък от държавни доходи (Reichseinkommensteuer). На 12 март 1920 год. създателят на тези данъци финансовият министър Ерцбергер обаче бе свален от опозицията на десницата. Германия се измъчваше от тежестта на условията и се хвърляше в бунтове с крайни десни и леви тенденции. На 13 март избухна бунтът на Кап (Kapp-Putsch) в Берлин. Източно пруският генерал-директор Волфганг Кап бе противник на плана на социалистите - президент на райха да бъде избиран от Райхстага а не от целия народ както изискваше конституцията а също и против забавянето на изборите за нов Райхстаг. Той повежда бригадата Ерхард от Дьобериц към Берлин и завзема столицата. Кап обявява правителството за свалено Националното събрание за разтурено и поема сам длъжността на райхсканцлера. Законното правителство и самият президент Еберт избягали в Дрезден и сетне в Щутгарт. Някои от десните партии не се присъединили към новия канцлер. Социалистите и работническите организации обявили обща стачка. Бунтът на Кап бил сломен. Комунистите използували стачката и създаденото настроение. Те поискали социализиране на всички стопански обекти особено на мините и въвеждането на съветска диктатура. В Рурската област била образувана една червена армия която завзела на 19 март най-важните индустриални градове. Имперски войски трябвало да ги освободят от комунистите. Навлизането обаче на германските войски в Рурската област било нарушение на неутралната зона и то дало повод на Франция да завземе временно Майнската област градовете Франкфурт на Майн и Дармщадт. Комунистически безредия и насилия възникнали и в Фортланд под ръководството на Макс Хьолц. И те трябвало да бъдат потушавани също от редовната армия. Изборите на 6 юни 1920 год. докарали в Райхстага един голям прираст на десните партии и на независимите за сметка на социалистите и демократите. Водачът на Центрума Ференбах съставил кабинета подкрепян от демократите и от немската народна партия. Версайлският договор бил ратифициран на 10 януари 1920 год. но изпълнението му докарало извънредни трудности. Не леко са могли да се проведат отстъпките на територии: в Горна Силезия дори се стигнало до кървави смущения. Особени мъчнотии представлявали репарациите. През януари 1921 год. силите-победителки ги предявили в следната форма: Германия трябва да изплати на части 226 милиарда златни марки и освен това 12% от германския износ; това трябвало да продължава до 1963 год. Също били поискани строги нареждания за окончателно обезоръжаване на Германия и разтуряне на всички организации които имали какъвто и да било характер на защита. Германското правителство дало такива нареждания но относно репарационните искания заявило че са неизпълними. Преговорите били прекъснати а Съглашението изпълнило заплашванията си: били завзети Дюселдорф Дуисбург и Рурорт била създадена рейнска митническа граница и изисквана вноска 50% от износното мито. Като протест кабинетът Ференбах подал оставка но германската съпротива била сломена с лондонския ултиматум от 5 май 1921 год. Съглашението поискало в течение на 6 дни да бъдат приети исканията им: да бъдат изплатени по даден план 132 милиарда златни марки в противен случай ще бъде завзета Рурската област. Новият райхсканцлер Вирт прокарал в Райхстага приемането на лондонския ултиматум. Покрай комунистическите въстания сега се образували и тайни организации. От тях на 26 август паднал убит бившият министър Ерцбегер и водачът на баварските независими в Мюнхен Гараис на 9 юни. При втория кабинет на Вирт финансовият министър Хермес предложил цяла редица нови данъци чийто сбор трябвало да донесе на държавата 4043 милиарда марки доход. Целият му план обаче бил съборен от обезценяването на марката. Това повлякло след себе си покачване на цените на продуктите недоволството между платените служащи и чиновници стачки и размирици. На 1 февруари 1922 год. избухнала стачка по железниците която парализирала движението и стопанския живот в цяла Северна и Средна Германия. Финасово и стопански държавата била в извънредно затруднено положение. Най-сетне на конференцията в Кан репарационната комисия решила да даде известно облекчение. На 21 март 1922 год. било решено да се намалят на 720 милиона марки в пари и 1450 милиона в стоки с условие до 31 май германското правителство да гласува нови данъци и да приеме един надзор на финансите си от Съглашението чрез така наречения "гаранционен комитет". Германското правителство се съгласило и изпълнило задълженията си като гласувало нови 14 данъци; от всички доходи на държавата обаче които възлизали на 253 милиарда книжни марки оставали за самата държава 9,5 милиарда - всичко останало отивало за дългове и репарации. Въпреки неудържимостта и невъзможността на подобно финансово положение на свиканата в Генуа световна стопанска конференция по искането на Поанкаре въпросът за германските репарации не е бил разискван. През времето на конференцията на 16 април в Рапалло Германия сключила договор с Русия "чрез който като се признава равноправност на двете държави се премахват взаимно всякакви военни и следвоенни претенции". Другите съглашенски държави обаче изисквали своите вземания и репарации. Облекченията които репарационната комисия понякога правела били несъществени и за това без значение. Така комисията решила сумите които трябвало да бъдат платени на 15 август и 15 септември 1922 год. да бъдат покрити с бонове платими обаче след шест месеца в злато. Изплащанията чрез предмети от най-различен характер на стойност в милиарди продължили. Тогава германската монета останала без покритие в злато почнала да пада катастрофално. На 4 октомври един долар струвал 2000 германски марки на 8 ноември - 9000. Настанали поради това силни смущения в страната. На 22 ноември 1922 год. се образувал един надпартиен кабинет начело с Вилхелм Куно наречен "кабинет на труда". Програмата му била: да се определи една окончателна репарационна сума да се даде един тригодишен мораториум да се гарантира един международен банков кредит на Германия да се направи вътрешен златен заем да се стабилизира валутата и бюджета. Тази програма одобрена от Райхстага на 25 ноември била съобщена на репарационната комисия. На 2 януари 1923 год. правителството заявило същото на събраната в Париж съглашенска конференция и предложило една определена сума от международния заем. Обаче репарационната комисия на 9 януари заявила че Германия правела "преднамерени опущения" поради закъснялите доставки на дървен материал и още на следния ден 10 януари френски войски навлезли и завзели Рурската област найголямата германска каменовъглена територия. Целта била да се парализира стопанския живот на Германия да се предизвикат вълнения и да се дойде до откъсване на цели земи от германската държава. Това са били планове на френския министър-председател Поанкаре и на френски генерали. Наскоро след завземането на Рур от френските войски френски агенти и подкупени предатели се опитали да предизвикат едно движение в рейнските градове за създаване на отделна рейнска държава "освободена от Прусия". Желанието на Франция трябвало да бъде представено като желание на германския народ. Запазването на Рейнската област от откъсване се дължи на патриотизма на населението което възмутено избива една част от тези предатели а друга - прогонило. В Рурската област пък възникнала още със стъпването на французите "Рурската война". Берлинското правителство заповядало пасивна съпротива. Населението се въздържало от всякаква дейност в полза на чужденците: спряла работата във всички фабрики и мини. Железниците не работели въглища не се копаели нито изнасяли чиновниците не съдействували в нищо на натрапниците. За да сломят тази съпротива французите прибягнали до жестоки мерки: изгонвания затваряния изтезавания над местното население. Последното се държало патриотично и единодушно но е трябвало разбира се да бъде обезщетено за изгубеното от спиране на работата и производството. Правителството плащало чрез непрекъснато печатане на банкноти стойността на които постоянно падала. Подпомаганията в Рурската и Рейнската област достигнали седмично до 3,500 билиона марки. Германия стопански била напълно изтощена. На 24 септември била дадена заповед за прекратяване на пасивната съпротива. Германската монета падала всеки час: на 6 октомври един долар струвал един милиард германски марки. Тази инфлация се отразила в стопанското съсипване на милиони хора. Недоволство и отчаяние обзели цели слоеве от германското население а в Саксония и Бавария възникнали дори прояви на неподчинение на централната власт. В Саксония било създадено "правителство на републиканската и пролетарска защита" под ръководството на Цайгнер. Законите на държавата били обявени за невалидни. Били учредени пролетарски дружини и акционни комитети които се противопоставили на германската армия. Чрез военна окупация на цяла Саксония е трябвало да бъде отстранена тази комунистическа опасност. Най-здравата част на германския народ средното съсловие което бе основата на германската военна и стопанска мощ чрез инфлацията била разорена. Неговите спестявания влоговете му с провалянето на марката били изгубени. Възстановяването на стабилна монета с въвеждането на рентенмарката дошло твърде късно и не могло да промени създаденото вече положение. Победителите могли да бъдат доволни: гръбнакът на германската сила бил сломен. Работливата прилежната пестеливата част от германското население останала без средства сломена и отчаяна. Но съюзените сили -победители не могли да разберат че с жестоката си настойчивост да получат стотиците милиарди те отсекли клона върху който седели. Кой ще плаща сега исканите от тях суми когато те станали причина да бъде унищожено онова съсловие което създаваше капиталите? Новите предложения и планове от страна на победителите за плащане на обезщетения макар и намалени се оказали негодни и неизпълними. Пропаднал планът и на американеца Доус изработен през 1924 год. и този на Юнг пет години по-късно. Съсипването на средното съсловие се отразило вредно върху всички страни на живота в Германия. Целият социален строй бил разклатен и тръгнал към упадък. Много заможни хора за един ден паднали на най-низкото стъпало на обществената стълба. Със стотици хиляди се увеличавал броя на бедните на недоволните на гладните. Бърже се подготвяла германската общественост към осъществяване на марксическата доктрина: създавала се една огромна бедна еднакво недоволна маса и на върха едно малцинство което могло лесно да бъде премахнато и да се създаде комунистическо равенство. Политическите последици се изразили в едно особено разместване на привържениците и на избирателите на партиите. Докато средните партии оставали с малко или почти без последователи броят на последователите на крайните партии на социалдемократите и особено на комунистите растял непрекъснато. Усилията на всички правителства бил да се запази известен ред в страната да се зачитат и изпълняват постановленията на Райхстага и да се даде на последния свобода за окончателни решения. Всички партии без комунистите взимали участие в управлението. Кабинетите представяли всевъзможни комбинации от леви и десни партии и течения. Така първият кабинет на републиката кабинетът на Шайдеман се е състоял от министър председател - социалист с участието на социалисти демократи и Центрума. Той е известен под името "кабинет на Ваймарската коалиция". Петият кабинет от 21 юни 1920 год. до 10 май 1921 год. с прозвището "кабинет на средата", се състоял от партиите на Центрума на демократите и на германската народна партия. "Кабинетът на труда" под шефството на чиновника Куно е бил поддържан от Центрума германската народна партия и демократите. От 13 август 1923 год. до 6 октомври 1923 год. Германия е била управлявана от "кабинета на голямата коалиция" състоящ се от социалисти Центрума германската народна партия демократите и баварската народна партия. Дванадесетият кабинет на републиката е бил "кабинет на десницата"; в него са участвували германската национална партия Центрума германската народна партия и демократите. От 30 март 1930 год. до 30 май 1932 год. на власт е била коалицията на малцинствата от средата (Minderheitsregierung der Mitte), в която са влизали Центрума германската народна партия стопанската партия държавната партия консерваторите и земеделския съюз. Последните два кабинета преди идването на власт на Хитлер са кабинетите на фон Папен (от 1 юни до 17 ноември 1932 год.) и на фон Шлайхер (от 4 декември 1932 год. до 28 януари 1933 год.). В голямото си мнозинство министрите от тези кабинети са били миниcтри-специалисти (Fachminister). Това са всички коалиции които са управлявали Германия от падането на монархията до заемането на властта от националсоциалистите. Много от тези коалиции са се изреждали да управляват през това време по няколко пъти. Какво представляваха те и защо не успяха да отхвърлят външните и вътрешни големи тежести над германския народ? В тях преди всичко нямаше единство на мисъл единство на убеждение и поради това нямаше постоянство в поставяне на определени задачи оттук и липса на единодействие. И най-важно поради това те не успяха да върнат вярата в силите на германския народ да създадат общ духовен народен подем. В партиите на десницата имаше голям брой привърженици на свалената монархия които се държаха ако не враждебно то отрицателно към републиката. Най-голямата партия през това време партията на социалдемокрацията която идваше твърде често на власт почиваше върху догмата на Карл Маркс за класовата борба и не бе национално проникната организация. Нейните идеали бяха интернационални. Друга голяма партийна организация бе партията на Центрума. Тя действително се намираше в средата на буржоазните партии но тя бе организация не на целия германски народ а на една част от него на католиците. Тя бе партия на една църква и преди всичко защищаваше нейните интереси и затова погледите и често се отправяха вън от Германия към папската курия в Рим. Партията на демократите и на либералите стопанската партия партията на земеделците и другите подобни партийни организации имаха в основата си или определени групови или съсловни интереси или пък несъответствуващи на нуждите на времето теоретично политически схващания. Поради липса на единство от 1919 год. до януари 1933 год. за 14 години значи се изредиха 20 кабинета. Разбира се че при тая постоянна смяна не можаха да се осъществят нито трайни нито големи национални задачи. Вътрешната слабост на германската държава не даваше възможност и за една определена енергична външна политика. Опитите на Щреземан да постигне едно споразумение с Франция бяха усилия на слабия дa умилостиви силния. Договорът от Локарно през 1925 год. запазваше само западните граници на Германия от нови посегателства. Влизането на Германия след това като член на Обществото на народите и докара само разочарования. Тази организация основана по искането на Уилсон с цел да бъде запазен мирът в света в устава на която действително има клаузи за мирна промяна на договорните постановления бе станала собствено едно общество за запазване придобивките на победителите в което нито едно от исканията на победените не бе чуто. Въпреки споразумението между Берлин и Париж и изпълнените от Германия всички условия уговореното опразване на Рейнската област от окупационните чужди войски не се изпълняваше а постоянно се отлагаше. Едва в 1930 год. Франция се съгласи да бъдат оттеглени чуждите войски от немската земя. Германия обаче бе в извънредно тежко положение. Мизерия бе обхванала широките народни слоеве. Страдаше не само градското население но и селската маса се измъчваше зле. Над шест и половина милиона подготвени и здрави работници стояха без работа. Като се прибавят и чакащите прехрана от тях техни близки то се достигаше до цифрата една трета от цялото население. Така че една трета от германския народ търпеше грозна нужда и бе осъдена на загиване. За да не умрат действително от глад тези милиони безработни собствено държавата бе принудена да отпуска грамадни суми за тяхното слабо издържане. Тези суми обаче трябваше да бъдат събирани чрез данъци падащи върху работещите а това пък прекомерно облагане спъваше развитието на производството и докарваше нова безработица. Намалението на германската територия обедняването на населението от инфлацията преустановяване на някои отрасли от производството и затварянето на много фабрики се отразяваше грозно върху душата на германския народ. Мнозина бяха изпаднали в отчаяние. Никакви изгледи за работа и за сносно съществуване на германската подрастваща младеж не се откриваха. В съзнанието на широките народни слоеве нямаше надежда за добро бъдеще затова бърже наченаха да намаляват ражданията. Мизерията тикаше масите към комунизма. Последният организираше своите червени батальони. Rote Front имаше близо един милион въоръжени бойци. Те се готвеха да съборят гнилата държавна постройка и чрез експроприация на собствеността и избиване на буржоазията да въведат комунистическия строй. Германия загиваше. Но Германия не загина.
II. На 30 януари 1933 год. Председателят на Райха Хинденбург повика Адолф Хитлер на власт. Последният имаше основание да заяви: "Аз се явявам като последен извикан да спасявам германския народ след мене няма никой друг". Действително всички партии бяха се изредили на власт и бяха приложили своите идеи и сили. И ето една година само след това както установява не някой друг а един французин професорът от Сорбоната Анри Лихтенберже: "Това не е вече печалният образ който ни представяше по-рано Германия. Сега имате несъмнено впечатлението че една голяма част от германците - във всеки случай тези които се виждат и чуват - са получили смелост и нови надежди че те парадират с радост в своите кафяви униформи и дефилират весели в безбройните манифестации които устройва новата власт със сигурно чувство за масова психология че те акламират с един спонтанен ентусиазъм Фюрера и неговите съратници че те са поддържани от една мистична вяра за национален подем че те черпят в тази вяра нова енергия за да понасят неизбежните лишения на преходния период и прокламират високо твърдата си воля да преодолеят пречките които им се поставят на пътя. На подтискащото по-рано чувство за "край на света" за "залез на Европа" е настъпил жив подем за възкресение за възраждане за Трети Райх. Дайте на това чувство каквото щете име наречете го еуфория мистична екзалтация делириум истерична лудост - малко важи: това чувство съществува и трябва да се опитаме да го разберем. Гледана от вън Германия се явява подчинена на един диктаторски режим на принуда на терор. Погледнете обаче това що става в самата нея проникнете се от чувството на масата господствуващото впечатление ще бъде съвсем друго. Германците хитлеристи и привържениците на националсоциализма имат режим какъвто те са си намерили; те вършат това което искат; те се чувствуват освободени отървани от една принуда която им тежеше; те са суверенно свободни". На що се дължи този подем този нов дух в германсия народ? Преди всичко на изключителната личност и на единствения характер на Водача. Действително в центъра на възраждащата се нова Германия трябва да бъде поставена личността и дейността на Адолф Хитлер. Той е който можа да създаде от един растроен обезверен разпокъсан дори отчаян народ единна обединена силна и вдъхновена Германия. Адолф Хитлер е роден на 20 април 1889 год. в австрийския градец Браунау. Син е на малък митнически чиновник. Неговите прадеди имат селски прoизход. Като ученик той проявявал особена любов към историята и към изкуството. Рано той останал сирак: в 1903 год. умрял баща му а след 5 години той останал и без майка. Без всякакви средства едва 19 годишен той отива във Виена да търси прехраната си. Опитал се да постъпи в художествената академия но не бил приет защото нямал матуритетна диплома. Като прост работник-строител отначало а сетне като чертожник той се бори за съществуване. При глад и несгоди Хитлер изпитал на собствената си кожа тъй да се каже социалните нужди на работничеството. При това той четял много и остро наблюдавал околната среда и политическия живот. Той забелязал че във всички марксически работнически организации водачите били евреи без да има значително число евреи работници. Това го отвърнало от марксизма а също тъй той бил недоволен и от противогерманската хабсбургска политика. Хитлер станал националист и социалист едновременно. От 1912 год. Хитлер живее в Мюнхен като чертожник и акварелист. При избухване на Световната война той се записва за доброволец в баварската армия и участвува в 48 сражения като прост войник. През 1916 год. той бива ранен а на 14 октомври 1918 год. при едно газово нападение той ослепява за известно време. Бил е награден за храброст с ордена "Железен кръст" първа и втора степен. Докато бил лекуван в болницата в Пазевалк избухнал бунт в Германия и тя била заставена да търси мир. Унижението на Германия отчаяното положение на немския народ дълбоко засегнало духа на Хитлер. Той решил да стане политик. След освобождението на Мюнхен от генерал Епп Хитлер бил назначен за офицер възпитател (Bildungsoffizier) в баварския стрелкови полк Nr. 41. През това време той изучавал всички партии и влязъл във връзки с разни политически групировки. Той не бил доволен обаче от дейността и идеите на нито една от тях и затова решил да основе своя партия чрез която да прокара своите разбирания за политическия и обществен живот. Запознал се с една малка съвършено незначителна тогава организация "Германска работническа партия" (Deutsche Arbeiterpartei), основана на 5 януари 1919 год. от железаря Антон Дрекслер и писателя Кaрл Харер. Хитлер постъпил като седми член в нея. Тук той развил своите организаторски и творчески дарби и я преобразил като националсоциалистическа германска работническа партия. Безукорен характер и отличен оратор Хитлер "наелектризирал" хората. С ясно съзнание за това което било потребно за издигането на германския народ в непрекъсната борба за свобода и хляб с паролата "Германио, събуди се!" в продължение на 14 години той създаде едно величаво народно движение. През това време партията можа да се сдобие с редица фанатични борци които с несломима енергия и последователност без какъвто и да е компромис проповядваха и разпръскваха идеите на водача и партията в широките народни слоеве. Hовата партия рязко постави против всички съществуващи партии и организации своите разбирания. Срещу интернационалното обезличаване бе поставена националната чест на партийната и парламентарна разпокъсаност се противопостави идеята за народностно единство с водач начело против материалистическите стремежи за лични печалби и изгоди бе изтъкната мисълта за общо народно добруване; за премахване на културното разтление и упадък бе посочено величието на германското минало и германския дух на класовата борба и еврейско ръководство се противопостави народностната цялост и расова чистота. През 1922 год. от 24 юни до 27 юли Хитлер лежи в затвора за нарушение на земския мир (Landesfriedenbruch). На 8 ноември 1923 год. като противник нa марксисткото управление на страната той дал сигнал за национална революция: "Освобождаване на Германия". Чрез предателство тя бива осуетена. Демонстрацията на 9 ноември към центъра на Мюнхен към Feldherrnhalle, била посрещната с огън. Паднали 16 души убити и мнозина ранени; между последните бил и Херман Гьорингод. Партията била разтурена. Голям брой привърженици били арестувани. Самият Хитлер бил съден за предателство и осъден на 5 години затвор. Поради повдигналото се народно вълнение на 20 декември 1924 год. той бил освободен и партията отново възобновена. Тя бърже се съвзела и разрастла. Тогава баварското правителство на 9 март 1925 год. издало заповед: Хитлер да не говори (Rederverbot gegen Adolf Hitler). Почти всички други правителства се присъединили към тази заповед. Народното движение обаче и растежът на националсоциалистическата партия не могли да бъдат спрени. В изборите през 1928 год. националсоциалистите получили 810000 гласа и добили 12 представители в Райхстага през 1930 год. били избрани 107 народни представители националсоциалисти с 6400000 гласа а изборите през 1932 год. докарали в германския парламент 230 националсоциалисти. Найсилната партия и с найголям брой народни избиранници в парламента била вече националсоциалистическата. На Хитлер било предложено обaче само вицеканцлерски пост. Той решително отказал и поискал пълна власт. Найсетне на 30 януари 1933 год. председателят Хинденбург повикал Адолф Хитлер за канцлер. Така Хитлер взел властта въз основа на народен вот и според Ваймарската конституция. Със закона от 24 март 1933 год. известен под названието "упълномощителен закон" германското Народно събрание (Райхстагът) даде пълномощия на Хитлер да законодателствува. Законодателната и изпълнителната власт бяха дадени с този акт в ръцете на едного в ръцете на Bодача на нацията. И ето как този Bодач откровено и честно говореше и говори на народа. И всяка негова дума е самата истина. "Аз нямам нито селски имот нито феодално владение. Аз се застъпвам за селянина защото зная че в него лeжи основата на германската сила. Без него Германия ще загине. Аз се застъпвам за въоръжаването на германския народ не защото съм акционер. Аз вярвам че съм може би единственият държавник на света който няма никаква банкова сметка. Аз нямам никакви акции нямам никакво участие в каквото и да е предприятие не получавам никакви дивиденти. Аз не служа на никакъв работодател на никакъв работотърсещ и на никакво съсловие аз служа изключително на германския народ. Това което искам е: моя народ да стане силен и да пребъде на тоя cвят. Това е моята воля". Такава личност увлича въодушевява. Това което направи Хитлер и националсоциализмът за германския народ е действително една революция. За последната несъмнено е от значение личността на нейния създател но тази революция не би могла да има трайност ако не бе дала нови идеи ако не бе изместила съществуващия мироглед с нов подобър и жизнен. Не може да се преодолее едно минало само политически и да се господствува над едно настояще само със сила. За да бъде траен един нов ред необходимо е той да замести господствуващите дотогава идеи и ценности с нови и то такива които да отговарят на нуждите на епохата и да бъдат в хармония с основните исторически стремежи на даден народ. Какви са ценностите и идеите които Хитлер и националсоциализмът поставят и осъществяват в германското общество и в германската държава? Отговарят ли те на потребностите и на основните начала на германския исторически живот? Не е ли националсоциализмът една разновидност на комунизма? Действително не рядко на Запад се чуват гласове че националсоциалистическата държавна форма не се различава много от комунистическата че това което става в Русия има родствена успоредица в Германия. Твърди се че в Германия не съществува свобода на мисълта че германският народ страда под една диктатура и че и в Германия дори е в ход преследването на рeлигията. Същото става и в Русия заявяват тези гласове и за това основателно е да се твърди че видимо тъй резките противници националсоциализмът и комунизмът имат същата държавна и жизнена форма. Основателни ли са тези твърдения? Комунизмът така както е осъществен в Съветска Русия като болшевизъм излиза от схващането че досегашният исторически ход на народите е основно погрешен и трябва да бъде отхвърлен. Всички културни ценности като плод на многовековно развитие каквито са сегашната държава стопанство църква религия изкуство изобщо култура национални традиции са буржоазни институции и заблуждения. Те трябва да бъдат унищожени. Националсоциалистическото движение напротив изхожда от стремежа да бъдат осъществени в днешния живот найдобрите исторически създадени и проявени в миналото ценности и идеи на германския народ. Всичко което за националсоциализмът е свято като раса народ политическо единство стари германски традиции германски езически култ и пр. се свързва със съществуващите в миналото наредби институти вярвания и стремежи. Самият националсоциалистически зов: "Германио събуди се!" който се разнасяше с години наред над страната е собствено зов към миналото към историята на Германия. Този зов значеше: "Германиo ти която си дала толкова отлични мъже в политика стопанство наука литература изкуство през миналото която си създала толкова културни ценности която имаш толкова много подвизи в историята си която си проявявала и криеш още в себе си толкова сили и енергия опри се на всичко онова вдъхнови се от него и отхвърли тежестите които са ти наложени отвън и недъзите които са създали в тебе елементи несъответни на твоята същност". Националсоциалистическата революция дойде по един противоположен път на болшевизма. Тя не се наложи като диктатура отведнаж на сила отгоре. Тя се прояви като един процес на народно възпитание отдолу. В продължение на 14 години националсоциализмът бе проповядван и постепенно усвояван докато обзе всички народни слоеве и стана вяра на милиони. Тогава чак с мнозинството на праламента и с народен вот Хитлер пое властта и стана народен водач. Той се яви като въплъщение на народните тежнения. Така националсоциалистическата революция стана величествено прокарване на народната воля. Комунизмът и болшевизмът се явяват като една рецепта за всякъде и за всичко; рецепта която се препоръчва на всички народи и за всички страни. Националсоциализмът обаче е германско творение и само за Германия. Ето как сам Хитлер пред представители на 21 нации говори за него: "Всеки народ трябва да се остави свободен сам да проучи своите болки и да потърси лек за себе си. Ние германците много страдахме и търсихме път за нашето спасение. Много пoука взехмe от други народи и избрахме пътя на нашето спасение пътя на нова Германия. Националсоциализмът е чисто германски специалитет и отговаря именно на германските условия. Както ние сме заимствували елемент от други така и други народи могат да използуват по нещо от нашия националсоциализъм. Това естествено би ни радвало. Ние обаче не желаем копирането на националсоциализма другаде защото няма да даде желаните резултати". Националсоциализмът е един мироглед. В основата му лежи представата за народа който се явява с преобладаващо значение както относно индивида така и към държавата. За издигането на народа именно националсоциализмът се постара да наложи не само политически и стопански реформи но преди всичко решителни интелектуални морални и религиозни промени. Той се явява против атеистичния материализъм и скептичния релативизъм на днешната "марксистка" или "научна" епоха. Хитлер поставя силния дух и волята като първични лостове за издигане на германския народ. Той критикува остро в "Mein Kampf" германските държавници които мислеха и заявяваха че за издигане външната мощ на Германия преди всичко са потребни материални средства и оръжия. "Не това е основното условие и не това ни липсваше" заявява той. "Необходими са: сила на волята енергиите на националния инстинкт за самосъхранение духът на самозапазване. Найдоброто оръжие е мъртъв и без значение материал щом като липсва духът който да е готов смело и решително да го носи".И затова въпросът за издигане на германската мощ за Хитлер не бе: как да се фабрикуват оръжия но: "как да създадем духа който прави един народ способен да носи оръжие? Когато този дух обхване един народ волята ще намери хиляди пътища от които всеки ще свърши при някакво оръжие!" Тази именно воля можа да съедини дотогава видимо несъединимите дори противоположни понятия на нацонализма и на социализма. С това се доказва че разкъсването на германския народ на партии на "леви" и "десни", е "организирано безумие". На мястото на реакционно звучащия буржоазен патриотизъм който бе омразен на работничеството бе поставен национализмът за който в средата на националната мисъл стои народа. Също така на мястото на интернационалния премахващ народността марксизъм който злоупотребяваше с понятието социализъм бе поставен сега истинския социализъм който направи народната общност за начало на всякаква дейност и отстрани егоистичната мисъл на индивидуалистичния либерализъм. както се спомена национализмът излиза от понятието за народа. Народът това са онези милиони селяни работници и граждани които са определени на този свят с обща съдба "благословени за еднакво щастие или прокълнати за еднакво нещастие" както се изразява Хитлер в речта си от 30 януари 1934 год. Народът обаче не е прост сбор от отделните единици - той е едно живо цяло една общност от кръв и земя в която трябва да бъдат причислени и миналите и бъдещите родове. Затова народът стои над всякакъв индивид и над всяка класа. Той изисква от гражданина да не мисли като "аз" а като "ние". Националсоциализмът поставя като върховен морален принцип: "Общата полза пред личната полза" (Gemeinnutz geht vor Eigennutz). Принципът за борба на класите който е аксиома за марксистите се счита от него за гибелна пакост. Срещу този принцип националсоциализмът въстава смело и се бори с крайна енергия. Също тъй той се противопоставя и на егоистичния интелектуалец и му казва: "Остави твоите кастови предрасъдъци и не си въобразявай че ти струваш повече от другите"; той се обръща и към работника като се противопоставя на всички онези които култивираха у него класово съзнание и искаха да създадат от работниците в нацията една отделна политическа армия; той ги застави да се завърнат пак в народа. В една от своите големи речи Хитлер заявява че той счита за свое найславно дело че е влял отново работника в нацията като му е дал да разбере че той няма право да се изолира че неговия живот е неразделно свързан с целия живот на нацията. Той декларира: "Нашата гордост е че милиони и милиони хора които се държаха настрана едни разяждани от завист други изпълнени с омраза против всичко което носеше име национално днес благодарение на нас са вкарани в основите на нацията и са станали крепители на националната мисъл. Ние им отворихме достъп към народа ние ги съединихме с всички онези които както и те сега виждат в нацията найвърховното благо което трябва да бъде защитавано от всички защото то включва еднакво за всички съществената необходимост за живота".На друго място Хитлер поставя въпроса: "Подобре ли е застъпена идеята за един народ ако бъде представена чрез 50 партии или чрез едно движение?... Ние вярваме че можем днес да питаме грешка ли е ако народът сега има една политическа воля?" Националсоциалистическата държава е политически оформеният народ. Той е нещо цялостно и като такова трябва да бъде разбран и направляван. Адолф Хитлер счита че е могъл да познае особеностите на германския народ и от проумяване същността на борбите му е извлякъл основните принципи на националсоциалистическото движение и на политическия строй на създадения от него Трети Райх. За това той задължава всички германци към едно признателно възхищение пред миналото им. "Във всички области на истoрическия и културен живот познанието на нашата традиция трябва да бъде гордостта на настоящето и да съставя един преход към бъдещето". Националсоциализмът се противопоставя решително на либералистичното схващане на cамостойност на отделните културни прояви: наука изкуство стопанство и др. Той поставя принципа за свързаност и цялостност (Totalitδt) на всички ценности на живота. Исканията за пълна власт не се отнасят само до политическата власт до държавното управление. Всяка дейност трябва да бъде вмъкната и подредена в работата за доброто на цялото на народа. Ценността на отделната работа ще бъде отсъждана от народното гледище. Стопанството няма самостойно значение то трябва да служи на цялото. Важни са ръководните начала относно "националната работа" и стопанския живот. Те са: всеки има право на работа всеки обаче трябва да създава нещо ценно и всеки трябва да бъде поставен там където най-добре може да развие своите лични дарби. Националсоциализмът не иска да направи държавни никакви предприятия които почиват на лично ръководство гдето може най-добре да се прояви творческата мощ на отделния човек. Затова той иска да бъдат запазени старите частни стопански предприятия и да се създават нови като се противопоставя на концерните в които се осъществява някакъв "частен социализъм". Така стопанският живот в Германия е поставен на тъкмо противоположни начала от възприетите в Съветска Русия. В последната отхвърлиха основния принцип за лична заинтересуваност държавата взе всичко от частните собственици и се опита да създаде държавна експлоатация на всичко. В Нова Германия е принципно убеждението че фабриката земеделското стопанство и всяко друго предприятие най-добре се развива когато начело стоят собствениците които са го създали. Държавата обаче бди да бъдат запазени интересите на работниците и обществото да не бъде ощетявано с големи печалби от собствениците. И в духовния живот на обществото върховното начало трябва да бъде нацията. В речта си от 23 март 1933 год. в Райхстага Хитлер казва: "Успоредно с политическата дезинфекция на държавния живот правителството ще се стреми към пълно заздравяване на нашия социален организъм. Всички културни институти - театър филм литература печат радио - трябва да се считат като средство за постигане на тази цел. Всички имат дълг на работят за поддържане на вечните иманентни ценности на нашата етническа личност. Изкуството винаги ще бъде израз и огледало на въжделенията и реалностите на епохата. Светът и контемплативната буржоазна пасивност е на път да изчезне. Героизмът се стеми страстно да даде форма и насока на политическите съдбини на народа. Мисията на изкуството е да бъде израз на тази типична проява на епохата. Кръвта и расата ще станат извор на артистичната интуиция. Дълг ще бъде на правителството на националния подем да бди щото жизнените ценности и волята на нацията да намерят един поенергичен културен израз". За националсоциализма народът е определен от провидението като цел и като дългод. С това разбиране е свързано и убеждението за особената ценност на расата. Последната е дадена като естествен продукт; народът се създава в историческия процес на който е подхвърлена расата. Расите са основните елементи на човечеството в тяхната разновидност е проявена волята на Създателя и за това смесването на расите не трябва да бъде допускано. Националсоциализмът обаче е противник на биологичния материализъм. "Душата е расата гледана отвътре; и обратно - расата е външната страна на една душа" твърди А. Розенберг един от големите теоретици на националсоциализма. В Райхстага на 30 януари 1937 год. Хитлер заяви: "За пръв път в човешката история може би в тази страна познанието е отправено към съзнание че от всички задачи които ни са поставени найвъзвишената и поради това за човека найсвята е запазването на дадения от Бога и кръвно свързан вид.... Найголямата революция на националсоциализма е че отвори вратата на познанието според което всички грешки и заблуждения на хората са обусловени от времето и заради това могат да бъдат поправени освен едно едничко: заблуждението върху значението за запазване на кръвта на вида и дадения заедно с това образ и на дадената на човека от Бога същност. Ние хората не трябва да съдим защо провидението е създало расите но да разберем че то наказва тогова който не зачита неговото творение". На много места също в своята книга "Mein Kampf" Хитлер се спира да обясни това основно начало от мирогледа на националсоциализма. За него всички велики култури на миналото са загинали защото началната творческа раса е умряла от отравяне на кръвта. Винаги последната причина на едно падение трябва да бъде търсена в забравянето че културата зависи от хората а не обратно и за да се запази една определена култура трябва да бъде запазен създалия я човек. Расите обаче не са еднакви нито равноценни. Те са различни и включват в себе си повисши или понисши качества. Познанието на това задължава - съгласно с вечната воля която господствува в света - да бъде подпомогната победата на подоброто на посилното и нему да бъде подчинено полошото и послабото. Националсоциалистическият мироглед по този начин се ръководи от "аристократичната основна мисъл на природата" и вярва че този закон се прилага и към последното отделно същество. Той вижда не само различната ценност на расите но и различната стойност на отделните хора. От масата трябва да бъде отделена и призната ценната личност. С това националсоциализмът се явява като организатор на обществото против изравняващия и поради това дезорганизиращ марксизъм. Необходимо е идеализиране на човечеството в него лежи предпоставката за развитието му. Обаче националсоциализмът може да отрече правото за съществуването дори на една етична идея ако тя би представлявала опасност за расовия живот който е носител на една повисша етика. В един изроден и понижен свят всички понятия за човешко хубаво и възвишено както и всички представи за идеално бъдеще на нашето човечество ще бъдат изгубени завинаги. Културата и цивилизацията на нашата земя са свързани неразлъчно със съществуването на ариеца. Ако той умре или изчезне върху земята ще падне мрак и една епоха без култура. Една от най-съществените задачи на националсоциалистическата дейност е да бъде очистена германската раса. Великите народи на Европа - англичани германци французи произлизат действително от една смесица от раси и да се иска при това положение да се възстанови германизма в неговата чистота е една явна невъзможност. Да се работи обаче в тази насока както и да се избегне едно влошаване на расата е възможно и се налага. На конгреса в Нюренберг през 1933 год. А. Розенберг излага становището на партията по следния начин. Важността на "чистата кръв" за един народ е твърде голяма; смесицата на различни раси е неблагоприятна и води към етнически хаос какъвто се вижда в утайкта на населението в големите градове. Той заявява че германското правителство има дълг да подпомогне "възраждането на германизма" в Германия. Розенберг обaче изрично запрещава да се проповядва омраза на расите. Напротив той желае щото различните раси да се подържат в тяхната чистота (относително взета) и да се научат да се уважават една друга. "Ние се противопоставяме на тезата за смесване на разнородни раси защото самите природни закони такива каквито се засвидетелствуват в живота на растенията и животните са верни и за човешкия вид: смесването на расите не създава нация, а един етнически хаос". От това се вижда че въпросът не се отнася до подчиняване от една чиста раса на други раси както някои пангерманисти го желаят. Хитлеристкото становище относно расите е успоредно с това което то взима и по въпроса за нациите: и в единия и в другия случай се налага да се действува против интернационалните тенденции; народите трябва грижливо да запазят своята национална оригиналност както и своята расова оригиналност. Това признато нищо не пречи на мирното съжителство на нациите както и на расите върху почвата на взаимно признание и уважение. Върху тези начала се основава и расовото законодателство на националсоциализма. То се стреми да предотврати колкото е възможно смесването на расите; в частност - да поддържа разделянето на евреи от германци. От друга страна то се старае да ограничи чрез стерилизация на индивиди обременени с тежки пороци и признати за нежелателни като производители продължението на човешките недъзи които се съдържат във всяка нация. Във връзка със запазване чистотата на германската раса и с вековните схващания на германския народ стои и въпросът за отношението на националсоциализма към еврейството. Антисемитизмът е стар елемент на германската мисловност. Той се забелязва много пъти още в средновековието а в началото на XIX век е доста силен у много обществени дейци. Сам Гьоте счита евреите за чужд елемент на германизма. Известно е колко много е страдал поетът Хайне от остракизма на своите съвременници. Историкът Момзен вижда в евреина "фермент на разлагане" Рихард Вагнер го нарича "въплътения демон на израждането". След Световната война обaче всички пречки които отделяха евреитe от германската нация паднаха. Влиянието на еврейството във всички области на стопанството и културата бърже се засилило еврейството било на път да стане господар в гермaнската република. Ето как ни излага това самият министър на вътрешните работи в Германия д-р Фрик. В речта си от 15 февруарий 1934 год. пред дипломатическото тяло той казва: "Който иска да разбере смисъла на германската революция от 1933 год. той трябва да знае че тя има тази цел: Германия на германците под германско ръководство. До националния подем носителите на националистическото движение бяха преследвани гонени и подтискани от една система кoято в своята същност бе дело на една родово и народностно чужда раса. Националната революция освободи германския народ от това чуждо влияние което господствуваше и свързваше по един съдбоносен начин германската политика култура стопанство финансии печат театър филм и радио партии и обществен живот. Вземането на властта от Адолф Хитлер не бе само промяна на управлението но и събаряне на досегашните политически национални социални и културни условия... Господствуващата идея на националсоциалистическата революция бе копнежът на германския народ да бъде пак господар в собствения си дом над всички области на своя народностен живот. Ние като голям със самосъзнание народ искаме от другите народи щото те да ни позволят - наравно с тях - да се управляваме сами с чест и да бъдем щастливи по свой собствен начин. Това е една аксиома тъй проста и ясна че едва ли може да се спори върху нея. И при все това в Германия чрез партийно- парламентарния режим и преди всичко чрез пари от ноемврий 1918 год. бе дошла на власт една малка на брой но политически и социално твърде влиятелна родово чужда на германския народ раса една част от която дори се ползуваше от германското гостоприемство неотдавна: еврейската раса. До каква степен бяха в нейни ръце важни обществени служби и професии показват следните цифри. От лекарите 48% бяха евреи от лекарите на работническия фонд 62% от адвокатите 54% и от директорите на театрите 80%. От 1000 ?????години за работа в Прусия 315 евреи се намираха на ръководни постове в търговията и съобщениетa срещу 37 германци - броят им в ръководните места бе почти десет пъти по-голям от броя на германците. Управата на борсата за продукти в Берлин се състоеше от 16 души от които 12 бяха от еврейската раса. В найважните политически и социални кръгове на държавата евреите имаха решително влияние или пък бяха в надмощие. По този начин външният свят добиваше за същността и стремежите на германския народ съвършено фалшива представа. В самата пък държава тези факти действуваха като отрова върху душата на народа както и върху всички обществени и политически прояви". Сам Хитлер свързва еврейството с всички дезорганизиращи държава и нация прояви. Марксизмът е еврейско учение което отрича аристократичното начало на природата и на мястото на вечното предимство което има мощта и творчеството поставя масата с нейната мъртва тежест. То отказва за човека ценността на личността не зачита значението на народността и расата и с това отнема на човечеството основата на неговото съществуване и култура. "Aко евреинът победи с помощта на марксовото учение народите в света то неговата корона ще бъде мъртвешкия венец за човечеството; тогава нашата планета ще се носи из етера без хора както е било някога преди милиони години. Вечната природа си отмъщава неумолимо за нарушението на нейните заповеди. Тъй аз вярвам днес че действувам в духа на всесилния Творец: като се отбранявам от евреина аз се боря за делото на Всевишния". За националсоциализма държавата не е цел а средство. Тя е действително необходима за създаването на една по-висша човешка култура но не и нейна причина. Нагонът за запазване на вида е първата причина за образуване на човешки общества. Така че държавата е един народностен организъм а не стопанска организация. Мнозина от сегашните държавници вярват че могат да построят и държавата чрез стопанство докато всъщност тя е в резултат на проявите на онези качества които лежат в основата на волята за запазване на вида и расата. Тези качества винаги са героични добродетели но никога бакалски егоизъм тъй като запазването на съществуването на вида предпоставя готовност за жертвуване на отделния индивид. От това убеждение че нарoдът е една цялост че той е една пространствено и главно кръвно обусловена общност се обяснява и отношението на националсоциализма към пaрламентарния и партиен режим. Хитлер се противопоставя решително против всички политически партии. За него те образуват организации на групови интереси и водят политически борби за власт. Те са допринесли твърде много за разпокъсване на германския политически организъм. Ако социалдемокрацията в очите на Хитлер е предшественик на комунизма то либерализмът на свой ред е предшественик на социалдемокрацията. Той счита че демократическата епоха е достигнала до едно понизко положение отколкото епохата на абсолютизма: управлението е паднало в ръцете на една определена социална класа. Широката народна маса има чувството че държавата не е един обективен институт стоящ над преходните събития но е проява на волята и на икономическите интереси на отделни привилeгировани групи от народа. За Хитлер е явно че господствуващата преди политическа бужоазия в Германия не притежава качествата необходими за упражнение на властта. Всяка дейност изисква една школовка и един подбор. Никой например не си въобразява че може да командува армия ако не е изучавал военното изкуство и не дал доказателство за военна способност. Този общ закон обаче изглежда че не се прилага само към една дейност - политическата. Разпространено е убеждението в народа че вместо да бъде запазено политическото ръководство за онези които са проявили особено творчество в тази област простата принадлежност към някоя привилигирована категория партия включва само по себе си политическата способност да се управлява един народ. За Хитлер това е капитално заблуждение. А защо е той и против парламента? Eто неговите думи: "Обстоятелството което найнапред и изобщо ме накара да мисля върху това бе явното отсъствие на всякаква отговорност на отделната личност. Парламентът взема някакво решение чиито последици могат да бъдат дори съдбоносни - никой не носи за това някаква отговорност никой не може да бъде теглен под отговорност. Тъй както значи ли това че се поема отговорност ако след една безподобна катастрофа виновното правителство се оттегли? Или пък коалицията се променя или найсетне пaрламентът се разпуща? Може ли изобщо едно колебаещо се мнозинство от хора да бъде направено някога отговорно? Не е ли свързана мисълта за отговорност с личността?" В мирогледа на националсоциализма едно от основните начала заема значението на личността. Наред със стойността на расата той подчертава и решителната роля на личността. Като отрича демократическата мисъл за творческо значение на масата националсоциализмът признава аристократическия принцип според който на народа трябва да бъде осигурено водачеството и влиянието на найдобрите умове. Така той гради не върху мисълта за множество но върху ценността на личността. Хитлер се провиква: "Има ли подобър и похубав социализъм и поистинска демокрация от този националсоциализъм който благодарение на своята организация дава възможност между милионите германски момчета на всяко да може да се намери пътя към върха на нацията ако Провидението би поискало да си послужи с него? И това не е някаква теория. Това е еднa от само себе си разбираща се действителност в днешната националсоциалистическа Германия. Аз сам като призван от доверието на народа Водач произхождам от него. Милионите германски работници знаят че начело на държавата не стои някой чужд литерат или интернационален апостол на революцията но един германец от техните собствени редове". Световната история за Хитлер се твори от малцинства разбира се ако в дадено малцинство се въплащава и изразява волята и решителността на мнозинството. Напредъкът и културата на човечеството не са продукт на мнозинството но почиват изключително върху гениалността и дейната мощ на личността. Ценността на един изобретател или на един деен стопански организатор е безкрайна. Затова една от задачите на националсоциализма е да възпита германците да уважават дейците от всички съсловия. Едни трябва да знаят как незаменим е германския работник; на германските работници трябва да се даде да разберат също как незаменим е изобретателя или действителния стопански водач. При такъв един мироглед не могат да бъдат допуснати нито стачки нито уволнявания на работниците. Частните интереси не трябва да се налагат над общите. Над интересите на всички съставни части стои общият интерс на нацията. За ръководители във всички области на националния живот трябва да бъдат поставени найспособните глави без оглед на рождение произход име или богатство. Така принципът на водачеството се разбира като сбор на найгодните политически и културни сили на нацията. Националсоциализмът преустрои Германия върху авторитарни и унитарни основи. Хитлеристите заявяват че те са взели властта по един действително демократичен начин: чрез народно доверие не чрез сила революция или бунт. Хитлер е поставен на върховния пост. Народ и власт са в пълно съгласие. Това се вижда от плебисцитите които се произвеждат сравнително често и които показват че народът с над 90% от подадените гласове одобрява делата на правителството. Ако народът обаче има право да избира шефа той твърдят националсоциалистите няма желание да се управлява сам; той доброволно се поставя под грижите на водача който сам си е дал. Вождът на нацията упражнява властта си с група хора негови съратници през периода на борбата които имат неговото доверие. Така началото за водачеството се свързва с началото на другарството (Kameradschaft). Последното с изискванията си за вярна послушност се превръща в един вид орден който за националсоциализма е нова форма на човешка общност. Полученият от народа мандат дава пълна власт на водача. Хитлер я упражнява чрез посредничеството на една йерархия гдето на всички стъпала всеки е отговорен пред своите погорни (а не към своите подолни както е в демокрациите) и гдето се сдостига найсетне до Водача Fόhrer'a, който е отговорен пред своята съвест и пред Бога. Възможността да бъде смущавана властта чрез намеса на парламента в националния живот е отстранена: няма вот на доверие нито мнозинство; има само авторитет дисциплина отговорност подчинение. Чрез конгресите коитo стават редовно всяка година в Нюренберг водачът влиза във връзка с целия народ и ръководителите. Там се явява не само малката група на управляващите но и отредът на функционерите на партията армията на борците върху които се крепи режимът и найсетне масата на народа. Държавният съвет под председателcтвото на Гьоринг организира живо и редовно сътрудничество между представителите на властта и личностите които заемат в разните отрасли на националния живот ръководни места и упражняват решително въздействие. При този ред водачът едновременно председател и канцлер на държавата е убеден че връзката между него и народа е здрава и че последният няма никога да попадне под влиянието на онези пакостни сили които го бяха докарали до състояние на хаос. Нова Германия в отлика от пораншната е унитарна държава. От пораншния германски исторически живот от съединението именно на различните германски племена и от стремежа да бъде запазена политическа и духовна автономност се бе достигнало до положение при кoето партикуларизмът често заплашваше националното единство. Хитлер счете че тези останки от миналото не трябва да бъдат запазени. Германската империя на Бисмарк беше построена поне на теория върху федерацията на държави и страни. Това схващане сега изчезна. Здравото историческо развитие налагаше това. "Един народ който говори един единствен език" казва Хитлер "който притежава единна култура чиито ценности са създадени в течението на една обща история трябва също да има единно политическо ръководство. Новата германска държава не трябва да бъде построена нито върху основите на отделните области нито върху отделните германски племена но върху цялата германска нация и върху националсоциалистическата партия която обхваща и свързва в себе си единната нация". Съответно с тези мисли националсоциализмът унищожи административната автономност на областите и премахна местните парламенти. От началото за цялостна нация и държава се ръководи Нова Германия и в отношенията си към църквите. Тя е против всякаква политика на последните против използуването изобщо на църквите за каквито и да било цели вън от религията. Националсоциализмът съзнателно стои далеч от борбите около догмите и изповядванията и застъпва принципа за свобода на религиозното убеждение на отделния човек. В книгата си "Моята борба" Хитлер заявява че вижда в двете религиозни вероизповедания (протестантизма и католицизма) еднакво ценни опори за съществуването на германския народ и затова се бори против онези партии които искат да злоупотребяват с "тази основа за нравственорелигиозно и морално закрепване на народностното цяло" за свои партийни интереси. Националсоциализмът обосновава своя нов мироглед и основните начала на своето учение в същността на германския народ. Той търси и намира в историята на германците прояви и стремежи които водят към национализма. Събитията се подготвят и създават от историческите личности. У мнозина от последните са проявени отделни черти на днес въплътения в германската държава нов държавен и културен ред. С особена ревност националсоциалистите се занимават с германската праистория и ранно средновековие. Там те се стараят да познаят съществените особености и ценности на германската етническа общност които трябва да бъдат не само разбрани но да станат и ръководни за днешните дейци.
III. Шест години вече германската държава и народ се управлява от създателите на националсоциализма и се насочва към осъществяване на проповядваните от него идеи. Какви са резултатите на това направление? Какво историческо ценно можа да се създаде и въплъти през този период? Да видим какво е стопанското и обществено състояние на германския народ днес сравнено с недавнашното му минало недавнашното му положение. Веднага с идването на власт Адолф Хитлер в първия си позив към нацията заявява: в разстояние на четири години безработицата трябва да бъде отстранена и селянинът трябва да бъде изтръгнат от мизерията. Как бе изпълнено това обещание? Ето цифрите дадени в речта на Водача на 20 Февруари 1938 год. През 1932 год. преди поемане на властта от Хитлер целият германски доход е възлизал на 452 милиарда марки. През 1933 год. вече той се възкачва на 466 милиарда а през 1937 год. той достига кръгло 68 милиарда марки. Това се дължи на развитието и растежа на цялото германско производство. Стойността на промишленото производство през 1932 год. бе 378 милиарда марки през 1937 год. тази стойност е над 75 милиарда. В отделните производствени отрасли увеличението е следното: занаятчийството през 1932 год. е дало стока за 95 милиарда марки през 1937 год. - за 22 милиарда; отделната търговия (Einzelhandel) през 1932 год. е продала продукти за 218 милиарда през 1937 год. - за 31 милиарда; земеделското производство през 1932 год. е било 87 милиарда през 1937 год. - 12 милиарда. Това увеличено производство е включило в себе си силите на милионите безработни от поранната епоха. До идването на националсоциалистите на власт броят на безработните е надминал 65 милиона през октомври 1937 год. безработните са били 470000. През 1938 год. обаче е имало недостиг от школувани работници поради което са били наети много хиляди италиански и холандски работници. Трябва да се има пред вид също че през този период са били вмъкнати в производството кръгло нови 2 милиона работници от подрастващите поколения. Подробното и планово стопанство се е отразило и върху лихвения процент. За краткосрочни кредити през 1932 год. лихвеният процент е бил 623, през 1937 год. той е паднал на 293; за дългосрочни кредити от 88 през 1932 год. е станал 45 за 1937 год. Държавните приходи през 1932 год. възлизали на 66 милиарда, през 1937 год. те достигат 14 милиарда за да надминат през 1938 год. 17 милиарда марки. Производството е свързано с обработването на сурови материали. Тяхното добиване е расло също непрекъснато. Черни каменни въглища са добити през 1932 год. 1047 милиона тона през 1933 год. 12265 милиона тона през 1937 год. - 1847 милиона тона. Добивът на желязна руда през 1932 год. е бил 13 милиона тона през 1937 год. той е 96 милиона тона. Голямо увеличение показва също добивът на всички други метали минерални масла вълна лен коноп изкуствена вълна изкуствeна коприна и пр. Увеличеното производство е било подпомогнато а също е и съдействувало за увеличаването на превозните средства. През 1932 год. е имало 56400 мотоциклети през 1937 год. - 234000; през 1932 год. - 41100 автомобили през 1937 год. - 216000 автомобили; през 1932 год. 7000 товарни автомобили през 1937 - 59600. Общо взето през 1932 год. Германия е имала 1½ милиона моторни коли към края на 1937 год. кръгло 3 милиона. Износът на автомобили през 1937 год. е бил осем пъти поголям от този през 1932 год. Речното корабоплаване е пренесло през 1932 год. 735 милиона тона през 1937 год. - 130 милиона тона; морското корабоплаване - през 1932 год. 36 милиона тона през 1937 год. - 61 милиона тона. Германските корабостроителници през 1932 год. са имали поръчки за 22000 тона през 1937 год. само за цивилното корабоплаване поръчки за 1120000 тона. Грамаден е строежът на германските пътища. За поддържане и строеж на пътища през 1932 год. са били изразходвани 440 милиона марки през 1937 год. - 1450 милиона. Строежът на автомобилни пътища в Германия е найголямото строително дело в света. Със своите 240 милиона кубически метра земни размествания в края на 1937 год. той далеч надминава строежната дейност на Панамския канал. През пет годишния период на националсоциалистическата власт са построени пoвече oт 1400000 апартамента в Германия; само през 1937 год. 340000 апартамента което представлява повече от два пъти на построените през 1932 год. Социалната работа на Нова Германия се характеризира със следното: работничеството е организирано в Работнически фронт който през 1937 год. е имал 17973000 члена без тези на Културната държавна камара и на Държавната прехрана. Всеки работник има право на работа и на определен доход. При увеличение на производството се увеличава и възнаграждението. Възнаграждението е свързано с извършената работа. Определени грижи се полагат за фамилните тежести. Гарантира се заплащане на определен годишен отпуск. Дава се здравна почивка чрез евтини пътувания на организацията "Сила чрез радост". Поради това липсва всякаква класова борба чрез стачки и уволявания няма и възнаграждения под определената тарифа. Строго спазване на всички социални придобивки за работника изглаждане на всички недоразумения чрез "Германския работнически фронт" и социален мир в цялата държава. Със съзнание че здравето и просветата имат съществено значение за работещия народ "Гермaнският работнически фронт" полага найголеми грижи за тях. За подобрения социален характер на работническите заведения от 1933 год. са изразходвани повече от 600 милиона марки. Създадени са 23,000 помещения за работa 17,000 трапезарии 13,000 къпални 800 здания за другарско общуване 1,200 спортни постройки. Просветната дейност за работника е изразена в 62000 просветни предприятия: сказки беседи поучителни пояснения и демонстрации просветни екскурзии изложби и др. През 1936 год. в тях са взели участие 10 милиона работници. Дадени са 48000 театрални представления посетени от 221 милиона зрители. Младежта е също организирана и ръководена. Организацията и през 1937 год. брои повече от 7 милиона младежи. През 1932 год. са участвували в държавните състезания 1.6 милиона през 1937 год. 61 милиона младежи. Броят на радиослушателите през 1932 год. е бил 42 милиона и държавният доход от тях е бил 93 милиона марки през 1937 год. - 9087000 с доход 204 милиона марки. Посещенията на чужденци в Германия също са се увеличили: от 1114000 с 2673000 нощувания през 1932 год. - на 2400000 с над 7 милиона нощувания за 1937 год. Подобреното материално положение на германския народ и положените грижи за неговото здравно закрепване са се отразили и в увеличения брой на ражданията: през 1932 год. в Германия са родени 970.000 деца през 1937 год. - 1.270.000 деца. През 1932 год. Германия се намираше изцяло окована във веригите на Версайлския договор. Този договор имаше претенциите както се изразява в увода да бъде "определен справедлив и траен". Петнадесет години живя Германия под неговите наредби. Резултатите както видяхме бяха съсипателни. С встъпването на Хитлер на власт се начева една бърза планомерна дейност за неговото премахване. Първият пробив в него бе премахването на стопанските му изисквания групирани около така наречените "репарации". Планът Юнг през 1930 год. определяше на Германия да плаща годишно в продължение на две поколения (59 години) по два милиарда марки. Въпреки съзнатата от всички невъзможност да бъдат продължени рапарационните плащания въпреки голямата стопанска криза която владееше в света и особено зле тежеше над Германия и въпреки съвета на Мусолини да се изоставят всякакви плащания през лятото на 1932 год. с Лозанската спогодба бяха наложени на Германия да заплати като "заключително плащане" три милиарда златни марки. С всъпването си на власт Хитлер отказа да плаща. След това последователно едно след друго бяха премахнати всички задължения и ограничения които бе наложил Версайл. На 16 март 1935 год. бе издадена прокламацията за обща военна служба. С този акт Германия си възвръщаше свободата да се въоръжава по свое разбиране като отхвърли задължението на диктата да държи само стохилядна наемна армия. След една година на 7 март 1936 год. последва освобождаването на Рейнската област със завземането на демилитаризираната зона. Паднаха с това и военните постановления на договора. На 30 януари 1937 год. Хитлер заяви: "Оттеглям най-тържествено подписа на Германия в наложеното на едно слабо правителство въпреки неговото съзнание изявление че Германия е виновна за войната". С това изявление бе отстранен онзи морален тормоз който в продължение на почти двадесет години притискаше германския народ. В същия ден се обяви че германските железници и държавната банка се поставят напълно под властта на германската държава. Преди месец и половина от тази дата на 15 ноември 1936 год. бе премахнато и наложеното "интернационализиране на германските реки". Най-важното постижение на нова Германия обаче е осъществяване на вековния стремеж на германския народ към единство. Цялата германска история е изпълнена с борби за да бъде създадена една подходяща държавна форма която да включи германския народ в едно цяло. Подълги и потежки бяха тези борби за германците отколкото за всички други големи европейски народи. Франкската държава на Крал Велики можа да обедини земите на Западна Европа и да постави основата на западноевропейската културна общност. В 843 год. обаче чрез Вердюнския договор франкската държава била разделена на три части като източната от тях се сформирала отначало като източнофранкска а покъсно като германска държава. Отон I Велики през 962 год. се короновал от папата като римски император; така бил създаден първия райх с титлата (при император Фридрих III) "Свещенна римска империя на германската нация". През средните векове Германия се издигнала до голяма политическа мощ и творческа културна дейност. В много области през известни епохи тя дори е имала първостепенна и ръководна роля. Германският народ се осъзнал като народ. И въпреки това Германия не била единна държава а конгломерат от племенни херцогства през първата половина на средновековието а през втората - на териториални духовни и светски князе и владетели. След падането на имперската власт отделните владетели си присвоили върховните права на средищната власт и управлявали като самостойни господари. Религиозната раздвоеност след Реформацията докарала Германия до 30годишната война която я разрушила стопански културно и политически. Вестфалският мир (1648 год.) разпокъсал окончателно Германия на близо 300 самостоятелни отделни владения. Издигналата се особено чрез дейността на Фридрих Велики Прусия можа чрез държавническите способности на Бисмарк да създаде Втория Pайх в 1871 год. Бисмарковата германска империя обаче също не се издигна до единна национална държава. Тя бе в същност съюз от 17 държави (Bundesstaat). Националсоциалистическото движение и вземането на властта от Адолф Хитлер туриха край на хилядолетната разпокъсаност на германската народност и осъществиха също тъй един хилядолетен стремеж към единна държава. Чрез закона за "Нова държавна уредба" гласуван от Райхстага се създаде нова цялостна Германия. В нея вече няма принадлежност на германеца към седемнадесет страни. Той е пред външния свят само германец а не прусак саксонец баварец и пр. Изчезнаха естествено и тъй наречените представителства на германските земи пред държавата. Нова Германия най-сетне начена и териториална ревизия на Версайлския и СентЖерменския договор. На 13 март 1938 год. Австрия бе присъединена към Германия. С това бе премахнат член 80 от Версайлския договор който забраняваше аншлуса. На 1 октомври паднаха и ограниченията на Версаилския и Сент-Жeрменския договори които поставяха граници между судетските немци и немците на Германия и Австрия. На 30 януари 1939 год. Хитлер постави и искането: да бъдат върнати на Германия отнетите и колонии. Тези нагледни нарушения на Парижките договори и присъединяването на земи и население станаха въз основа на принципа за самоопределение на народите признат найсетне за Германия в Мюнхен от четирите западноевропейски Велики сили. Нова Германия днес е обединена и силна. Ако тя продължи да настоява да бъде осъществено това начало за националното самоопределение и за другите народности тя ще се яви действително служеща на дело на една по-висша правда в Европа. Възвишените принципи на Уилсона възприети от западноевропейските Велики сили послужиха за жалост само като средство за разслабване на противника в Световната война; сетне скрити зад знамето на Обществото на народите победителите се стараеха да запазят за себе си несправедливо получените придобивки. Днес чрез енергията и силата на нова националсоциалистическа Германия тези принципи наченаха да се въплъщават в Европа. До где в тази насока ще отиде Германия и как ще постъпва тя в приложението на тези начала бъдещето ще покаже. Януари 1939 г.
Литература: - Adolf Hitler, Mein Kampf, Mόnchen, 1925, 1927; Documente der deutschen Politik, издавани от Германското висше училище за политика председател Paul Meier-Benneckenstein, Berlin: т. I. Die Nationalsozialistische Revolution, 1933-1935; т. II. Der Aufbau des deutschen Fόhrerstaates. Das Jahr, 1934-1936; т. III. Deutschlands Weg zur Freiheit, 1935-1937; т. IV. Deutschlands Aufstieg zur Grossmacht, 1937; т. V. Von der Grossmacht zur Weltmacht, 1938; Josef Goebels, Wesen und Gestalt des Nationalsozialismus, Berlin, 1935; Hermann Schwarz, Zur philosophischen Grundlegung des Naionalsozialismus, Berlin, 1936; G. Rόhle, Das dritte Reich, Berlin, 1935-1937; Cuno Horkenbach, Das Deutsche Reich von 1918 bis Heute, Berlin, 1937; Edmond Vermeil, L'Allemagne, du Congres de Vienne ΰ la rιvolution hitlιrienne, Paris, 1934; M. Rivaud, Le Relθvement de l'Allemagne, Paris, 1938. сп. Poдина, година II., бр. 4, Coфия, 1939 |